Да преобърнеш човека...

 Историята на тези снимки е следната. Бях в Родопите на кратка почивка. Излезнах край едно село до една борова горичка за да направя малко снимки на невероятната красота, която там се шири навсякъде. Покрай другите снимки забелязах интересната форма, която имаха най-обикновените борови корички паднали на земята. По едно време пристигна един дядо с каручката си. Беше тръгнал по някаква си своя работа. В първия момент дядото изглеждаше наплашен от непознатите хора, които кой знае защо се бяха отдалечили от всякакви пътища. Той небрежно демонстрира пищова на колана си. От дума на дума каза, че е помак и на 72 годишна възраст. Казваше се нещо като Раджип, Реше или друго подобно, необичайно за нас име.След другите снимки на невероятно красивия простор започнах да снимам борови корички. Наблюдавах погледа на този непознат за мене човек. От една недоверчивост и някакво скрито притеснение той се преобрази за броени минути. Изведнъж той забеляза как целият му живот бе преминал покарай неподозираната красота на сивото ежедненвие, нивичките с тютюн и огромните стада добитък Тази красота той всеки ден я виждаше, но не я беше забелязвал. Дядото започна като малко дете да търси борови корички с все по-причудлива форма. Надничаше зад рамото ми и гледаше изумен невероятните форми, които природата ни беше дарила. Пищовът на пояса му вече нямаше никаква стойност. Той откъсна едно пролетно цветенце и ме помоли да го снимам. Накрая, след като завърших със снимките видях насълзените очи на дядото. Стана ми болно и в същото време мило. Поне един човек на този свят беше се докоснал до малките красиви неща в природата, които всички отминаваме неизвестно защо без да забелязваме. На раздяла очите му бяха влажни. Предполагам, че и моите са били в подобно състояние. Аз бях щастлив.